Mois Européen de la Photographie à Sofia
Европейски месец на фотографията София
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФЕСТИВАЛА ЦИРКУЛАЦИИ
Посветен на младата европейска фотография, фестивалът Циркулации, организиран от дружество Фетарт, предлага кръстосан поглед върху Европа с методите на фотографията. Призванието му е да стимулира появата на таланти на младата европейска фотография и да изгражда мрежа от европейски дейци, споделящи амбицията на Фетарт: подпомагане на младите фотографи да се включат в професионалния свят и да разкрият пред публиката новаторска съвременна художествена продукция.
Програмата предвижда селекция от жури след обявен международен конкурс, школа, галерия за поканени и предоставяне на картбланш на изявен майстор на фотографията. Общо повече от четиридесет фотографи представят своите творби чрез изложби, прожекции и инсталации.
Фестивалът Циркулации е парижки публичен център за културно сътрудничество, открит на 11 октомври 2008 г. в сградата на бившата Общинска служба за траурни церемонии, ул. Обервилие № 104, 19-ти парижки район, ежегодно в началото на годината за срок от шест седмици.
LONGLY Katherine
GOURIOU Vincent
SCHMITZ Ulrike
Borjana Ventzislavova.
Miryana Todorova
Marta Sabeva
ЗА { обичайте } София
Georgi Ruzhev
Velizar Dimchev
RASSIM
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia
7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
Образът, тук сам намира много роли. Проектите на Боряна Венциславова, RASSIM, Велизар Димчев, Георги Ружев, арх. Марта Събева предлагат различни интерпретации на темата. Собственият образ като избор, като историческа мета реалност, като виртуалност, като израз на освобождаващ или контекстуализиращ жест, като визуален репер на позиция. Преодоляването на образа намира своите пътища и мотивация в разно-образни художествени похвати. Фотографската среда, работи със светлина и отражения, с оптичен или дигитален масив от информация, но действа не само по логиката на визуално изкуство. В Експерименталният месец на фотографията, с настоящите проекти става ясно, че с фотографията може да се работи извън обичайната репрезентационна форма, може да се работи художествено по начин, който не ограничава въображението, а актуализира поривите и търсенията му в технически формални произведения. Произведения, които са често пъти по-конвертируеми в глобалния информационен поток и неговия визуален код от традиционните художествени практики.
Йово Панчев.
"Dangerous Beauty"
Изложба на артисти от САЩ, Куба, Иран, Австралия, Хърватска, Норвегия
“….кой може да измери възбудата и стремлението в душата на поет, когато тя е затворена и омотана в тялото на жена?” – Вирджиния Улф, Собствена стая
„Опасна красота” е, за съжаление, все още от редките изложби, представящи изцяло жени-артисти (с изключение на приноса на Нийл Ленърд). Международният състав, Ейдийн Бари, Хедър Бенет, Бахар Бехбахани, Тамара Дийн, Трине Лисе Недреас, Шенън Плъм, Рената Поляк, Мария-Магдалена Кампонс Понс, ни говори на пресекулки за път, който въпреки че е белязан от предци, остава объркан и заплетен. Използвайки вътрешна пародия, черен хумор, патос, даже секс, тези артисти създават една обременяваща красота, чрез която искат от нас да се заровим в тяхната чувственост, вече продупчена и накъсана, и да открием колко е трудно намирането на изход. Красотата е посланик, първата призната прекрасна лудост, който ни хваща за ръка, за да ни заведе в по-тъмни царства.
В своите видео, фото и скулптурни работи, артистите в тази изложба ни мамят и прелъстяват, перчат ни се и се боричкат, шепнат ни и ни пеят на специфични и още по-усукани струни, които се нуждаят от скъсване. Авторите, обаче, спокойно и обрано, елегантно и поетично, осветляват тези струни без да допускат борбата им да остане неясна. Те работят със своето минало с ясно съзнание, признателно стъпвайки върху прогреса на феминизма, за да актуализират неговия език.
Поставянето в клетка и или в капан са често използвани метафори в участващите произведения с цел изобличаването на ограниченията, усложненията и последиците, обитаващи тялото на жената в съвременното общество. Невидимите граници между половете са все още тук. Артистите овладяват контрола върху тези обществени предположения, съставяйки и предефинирайки свои собствени правила, целейки се именно в тях. Но показаната сила не отхвърля женственото в показаните произведения. И докато се борят за оцеляване, авторите възхваляват факта, че са жени. Опасна красота се стреми да примири непримиримото, отхвърляйки черното и бялото, и/или по презумпция ознаменува сивото, което ни позволява да живеем пълноцветно.
Кураторът Стефан Стоянов посвещава тази изложба на майка си, която първа му разкрива героизма в живота на една жена.
"..beauty, real beauty, ends where an intellectual expression begins. Intellect is in itself a mode of exaggeration, and destroys the harmony of any face."
- Oscar Wilde, The Picture of Dorian Gray.
Ейдийн БАРИ (визуален артист, Ирландия)
Хедър БЕНЕТ (визуален артист, САЩ)
Бахар БЕХБАХАНИ (видео артист, Иран-САЩ)
Тамара ДИЙН (визуален артист, Австралия)
Трине Лине НЕДРЕАС (визуален артист, Норвегия)
Шенън ПЛЪМ (видео артист, САЩ)
Рената ПОЛЯК (видео артист, Р. Хърватска)
Мария Магдалена Кампос ПОНС (визуален артист, Куба-САЩ) / Нийл Ленърд (джаз композитор, САЩ)
з композитор, САЩ)
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
"Autour de l'image" / Около образа
Leda Vaneva
Miryana Todorova
Vladislav Hristov
Nikolay Nachev
Elle Joteva
Dan Tenev
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
Изложбата „Около образа“ представя свободно няколко художествени практики, стратегии или подхода на(експерименталната от теоретична гледна точка) употреба на фотографията. Изложбата предлага лични интерпретации и вътрешни връзки, собствени степени в почерка на творческа работа със техническите характеристики на фотографската среда. Не може да се каже, че почти никой от участващите в изложбата е фотограф. Художници/артисти, автори на текстове и акции, пърформъри, визионери, но не задължително визуалисти, ползват образа синтактично, за да изразят нещо друго, нещо което го заобикаля, завлича го със себе си и го понася по течението. В потока на съвременната култура, която не може да се обобщи до образност. В този случай фотографията заема ролята на експериментално поле – художествено, теоретично, лично.
Йово Панчев.
Éric Tabuchi
„Пасторални графити”
Серия от земеделски сгради, използвани от селяните за складиране на селскостопански машини. Сградите са покрити с графити. Те символизират срещата и сблъсъка между две култури – на селския бит и неговите вековни традиции и на градската култура и практиката на графитите. Сградите показват еволюцията на културата и пейзажа – кръстопът между комунистическото минало и европейското бъдеще.
„Съвременни лотарингски църкви”
Серия от църкви в модерен стил, изградени след войната в областта Лотарингия, силно пострадала от американските бомбардировки през 1944 г.
Тези църкви са анахронични свидетелства от близкото минало. Донякъде напомнят за соц.архитектура във версия, пригодена към духовното им предназначение.
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
Draga Saparevska
Драга Сапаревска е завършила класическа филология. През годините се е занимавала с редица артистични дейности: била е модел, диджей, дизайнер на облекла в готик стилистика. Майка на 3 деца. Интересът и към приказния свят на децата и мрачната страна на нещата намират пресечена точка в нейната фотография. Фотография Драга Сапаревска разкавам приказки за мрачната красота.
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
Melani bordas
" le corps utopique, les hétérotopies"
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
Моята работа по текстове на Фуко: „утопичното тяло, хетеротопии”
Всяка от картините, макар произлизащи от различни серии, е създадена по концепцията на въображаемото пътуване или „хетеротопия”, места на възможното, места мечтани, често без образ, те са замислени… като история, чиито елементи могат да бъдат размествани до безкрай, като ребус на несъзнателното.
François Nouguiès
Anabase pictures photo installation
Anabase pictures photo installation 2014
Tian an men bus 69 vidéo installation 1998
courtesy frac Languedoc Roussillon
Роден през 1969 г. в Монпелие (Франция). Живее и работи в Париж, Гренобъл (Франция) и София (България).
Като кинорежисьор, за Франсоа Нугие по-скоро бихме казали, че реинтерпретира някои постановки, като променя проблематиката, което му позволява да предизвика реакция у публиката и да предложи различен прочит. За тази цел разчита на силата на внушението на формата: като представя реалистично обратната страна на декора, поставя на преден план въображаемото и мечтаното на всеки и показва преобърнатите ценности на киното, в което границата между истина и фалш е толкова тънка.
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
Radina Stoimenova
Плаващи терени
Празни, широки, запустели. Места без специална историческа или естетическа стойност. Бивш парк, склад, кланица или пък ваканционно селище. Понастоящем без точна или с импровизирана, временна функция. В колективната памет се преплитат градски легенди, прегледани статии или лични преживявания.
Как толкова големи пространства могат почти да спрат да съществуват? В този проект се интересувам не от географските, ами от времевите измерения на терените, от техните истории.
Спирах минувачите, хората живеещи около местата, с едни и същи въпроси:
-
Какво е било това преди?
-
Какво е сега?
-
Какво ще бъде?
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.)
Vladimir Machokov
По нови пътеки
В изложбата „По нови пътеки с Opel и Списание 8“ са събрани най-добрите снимки от продължилия 2,5 години проект, по който посетихме и представихме 30 природни, културни и исторически забележителности. В обектива си нашият фотограф Владимир Мачоков улови много места, които ще ви се прииска да посетите и сами. За две години и половина изминахме с вдъхновяващите най-нови автомобили на Opel повече от 16 300 километра. Една по една, на сайта ни всеки можеше да гласува за любимата си забележителност във всяка от административните области на България. Изборът на читателите ни изпрати до 30 дестинации: 4 града с разнообразни забележителности, 3 пещери, 3 китни села, 2 езера, 4 възрожденски града, запазили спомена за миналото, 3 древни селища, където някога животът е кипял, скални образувания, религиозни светилища, етнографска област, царска резиденция и дори до цяла планина. Пътуването ни не беше само в пространството, а и във времето: забележителностите ни върнаха в годините и хилядолетията от времето на мастодонтите, през древните хора, сред тракийските ни предци, до разцвета на Римската империя, първите години на българската държава, тежките за народа ни робски времена, през Възраждането до времето на днешните български строители. Най-важното - изборът за всяка от забележителностите беше на читателите, а в някои от оспорваните гласувания се включиха и по повече от 300 души.
В обиколките из 30-те забележителности се запознахме с много настоящи и бъдещи (по)читатели на Списание 8, наши водачи станаха професори и доктори, свещеници, игумени, природозащитници, обикновени хора, влюбени в населеното място, където живеят, символични за него, показали ни и отново, че обикновени хора всъщност не съществуват. Събрахме на една маса кмет и гробар, показахме едни до други джамии и църкви, българи и чужденци. На пътя ни се изпречи дори най-символичният номер 8 - Христо Стоичков, когото срещнахме в ловешкия квартал „Вароша", а в двореца „Царска Бистрица" своеобразен наш гид беше самият бивш владетел на България - Симеон Сакскобургготски, който се върна в спомените от детството си. От царските палати минахме дори през Старозагорския затвор, колкото да си припомним, че всеки от нас върви по житейския си път, а, както и българските пътища, той може да доведе до най-неочаквани места, да криволичи, за да завърши в слава и пищност на луксозна сграда или в малко селце с духовити люде.
(ноември 2014 г.)
Метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“
Jan Kopp
Турникет
След като учи философия в Сорбоната, Жан Коп се записва в парижката Академия за изящни изкуства, където се дипломира през 1996 г. Добива най-напред известност с проявите си на празни публични пространства. Впоследствие продължава дейността си в колектив, на място, съобразно контекста, чрез обмен с другите. Многолик артист, той едновременно развива по-самостоятелна дейност с постоянно разработване на нови техники, създавайки както звукови и видео инсталации, така и рисунки и скулптури…Проявява дълбок интерес към градската и околоградската среда, изграждащите се общности и свързаните с това утопии; градът е за него първостепенно поле за изследване и източник на вдъхновение. Поставяйки въпроса за отношението между човека и неговата среда, както и за ролята на артиста в обществото, Жан Коп ни кани към размисъл за „съвместното съществуване” и усвояването на публичното пространство.
Турникет
Жан КОП е поет и гражданин. Споделя общия опит на обикновения живот и едновременно, най-често със скромни средства, предава в поетичен вид естествената му красота. Турникетът, отзвук на инсталацията на Селест Бурсие-Мужно, е осъществен от Жан Коп по време на живота му в краен квартал на град Руан. Настанил се в близост до кварталния супермаркет, той прекарва цели дни в наблюдаване и заснемане на това място и неговите жители, чието ежедневие възпроизвежда в този черно бял анимационен филм.
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.
Juan Pablo Gutierrez
Гражданин на света, този млад колумбийски фотограф отхвърля всякакъв патерналистичен или сиромахомилски подход и винаги е отстоявал привързаността си към „хуманистичната, а не хуманарната” школа. Зад заснетите кадри, той неизменно поставя въпроса „защо?”.
„В моето творчество, изображението не е продукт на моментен акт, а резултат от усилие, което далеч надхвърля краткия момент на заснемането. Това са продължителни моменти, прекарани с обектите. С моята фотография искам да създам многообразен и най-вече достоен за човешката участ портрет. При това с действителни философски и лични ангажименти.”
Два пъти лауреат на голямата награда за репортажна фотография на списание „Пари Мач”, той работи в организации за защита на човешките права като Amnesty International, Survival, Rights & Democracy или УНИЦЕФ, с които сътрудничи в момента.
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.)
Nikolay Chergilanov
Тази серия от фотографии е заснета на различни места. Те са привидно случайни и несвързани помежду си: през „Дружба“, центъра на София, Пловдив, Бургас, Шабла до Белград и Сараево. Обединяващото за всички е начинът на заснемане. Всички кадри преднамерено са снимани на филми с изтекъл срок на годност, заигравайки се по този начин с непредсказуемостта на резултата и риска от пълния провал на осветената лента. Другата основна свързваща нишка е едно усещане. Усещането по всички тези места за изоставеност и пустота.
ноември 2014 г.)
Метростанция „Европейски съюз“
Asen Velikov
Последната година се увлякох по "улични" портрети и динамични портрети на участници по фолклорни събори и фестивали. изкушава ме да снимам естественото изражение на лицето, както и искриците в погледа, закачливата или благородна усмивка, която съпътства емоцията на снимания.
(ноември 2014 г.)
Метростанция „НДК“
Isabelle Menu
"Зодиак"
Серия от 31 монохромни фотографии, отпечатани на преса дълбок печат върху японската хартия в 18 номерирани екземпляра. Оригиналните фотографии, съставляващи серията са заснети между 1985 и 2012 година. Тази творба беше представена за първи път през май 2014 г. в рамките на изложба на ателието по фотографски щампи в Париж.
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.)
Sladjana Stankovic
Последователни преходи на черното
Снимка за каталога: огледало в прозореца
Тези снимки бяха заснети в Белград пред последните две години. Белград, иначе казано „белият град”, столица на страната, която напуснах преди десет години, отвратена от неутихващото насилие през деветдесетте години. Белград, в който се върнах донякъде случайно, донякъде по желание, със смесица от надежда и боязън. Веднага почувствах нуждата да вървя, да ходя, да кръстосвам улиците, да наблюдавам. Като че търся сблъсък със страховете си. Тръгнах да търся нещо, без да зная какво; винаги с несигурни, но решителни крачки.
И ето тези образи, наситени с черно мастило.
национална художествена академия
Académie Nationale des Beaux-Arts
7.11.2014 г. -26.11.2014 г.)
Cacciatore Antonio
В творческия процес на Антоно Качиаторе, фотографията играе ключова, евристична роля, далеч по-важна от тази на документалния носител. В началото на работата си по определена тема, като например паметта, Качиаторе търси във фотографията (по Интернет, в архивите, дори в кинофилми) среща с персонажи, дори просто силуети, които му говорят, влизат в негласен резонанс с все още абстрактното зараждане на бъдещата творба.
Художникът си присвоява фотографираната фигура такава, каквато е, с нейното облекло, контури, моментно изражение, за да я прехвърли в символично, онирично, поетично пространство. Отделя я от историческия й контекст, като че я изрязва деликатно с ножица, включва я в палитрата си и я поставя в собствената си вселена. Често Качиаторе използва и елементи от реалното обкръжение на фигурата, които транспонира, разширява, екстраполира, сублимира.
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.)
Conversation : retours sur résidences
Кошице и Марсилия са европейски столици на културата през 2013 г. Добър претекст за фотографите от двата града да работят заедно и насочват всеки по своему специфичен поглед към града на другия. „Разговор: отглас от местопребиваването” е резултат от диалога на шест марсилски артисти с територията, плод на тяхната работа по време на престоя им в Кошице между 2010 и 2013 г.
Дейност, подкрепена от Общината на Марсилия, Френския институт, Кошице 2013, Министерство на културата на Република Словакия, KAIR.
Exposition produite par l’Institut français de Serbie et l’association Krokodil (Belgrade)
изложбата е осъществена от Френския иннститут в Сърбия и асоциация Крокодил (Белград)
Сюзан Eтцел
Suzanne Hetzel
Ан Лубе
Anne Loubet
Флор Голмие
Flore Gaulmier
Паскал Гримо
Pascal Grimaud
Ерик Гудимар
Erick Gudimard
Жил Пуртие
Gilles Pourtier
Музея за история на София
Musée d'Histoire de Sofia 7.11.2014 г. -26.11.2014 г.)