В Париж будапещенецът Ендре Ерньо Фридман не само приема псевдоним с американско звучене, но създава около себе си и легенда. „Истинският” Капа е роден в централната градска част на Пеща, където неговото семейство притежава шивашко ателие. В сградата на улица „Варошхаз” №10 негови съседки са Ева Бешньо (по-късно също световноизвестна фотографка) и сестрите й, които – твърди се – още тогава го наричали галено Капа (cápa – на унгарски акула). Средното си образовение завършва в Будапеща. В края на двайсетте години на миналия век попада под въздействието на авангардния поет и художник от европейска величина Лайош Кашак; започва да посещава проявите на кръга, сформиран около неговото списание „Мунка” (Работа). Проявява страстен интерес към журналистиката и световната политика. През 1931 г. се преселва в Берлин, където изучава журналистика. Помагат му установилите се там негови познати, Ева Бешньо и Дьорд Кепеш. Ева Бешньо го урежда като лаборант в Dephot (Deutscher Photodienst/Германски фотоуслуги), от Кепеш получава фотоапарат назаем. През ноември 1932 г. подготвя поредицата си от речите на Троцки в Копенхаген. Снимките му са публикувани в списание „Велтшпигел”.

    Когато на власт идва Хитлер Капа напуска Германия. След кратък престой във Виена и Будапеща, пристига в Париж. През есента на 1934 г. се запознава с Герда Похорил (по-късно Герда Таро), емигрантка от Лайпциг, която обучава на фотография. Сприятеляват се, влюбват се и заедно измислят добре звучащите си артистични псевдоними. През 1936 г. заминават за Испания, за да правят репортажи за гражданската война. Те биват помествани във всички тогавашни големи списания. През лятото на 1937 г. Герда Таро умира прегазена от танк. 

    През есента на същата година Капа пристига в Ню Йорк, където по-късно се открива негова изложба и издават негов албум. През 1938 г. прекарва половин година в Китай в щаба на холандския кинорежисьор Йорис Ивънс и прави репортажи за войната между Китай и Япония. В Европа заснема последните дни на Испанската република. През 1939 г. прекарва месеци в Мексико като сътрудник на списание „Лайф”. Снима и поразения от бомбардировките Лондон, а после го акредитират към американската армия. Следва настъплението на съюзническите войски в Тунис, влизането в Италия. Капа е сред първите при десанта в Нормандия; увековечава освобождаването на Париж, през пролетта на 1945 г. с парашут и камера се спуска в Германия. През 1947 г. снима в Съветския съюз, през 1948 г. – в Унгария и околните държави. Заснема провъзгласяването на Израелската държава, през 1947 г. с приятелите си основава фотографската агенция „Магнум”. През пролетта на 1954 г. загива, настъпвайки противопехотна мина в Индокитай. Тленните му останки са положени за вечен покой в квакерското гробище в Еймъуолк. Творческото му наследството му е под грижите на Международния център по фотография. Днес Роберт Капа е име, на което всички се позовават. Оказва влияние върху облика на целия занаят. Докато снима войната, Роберт Капа никога не забравя за мира. Може би тъкмо заради това ЮНЕСКО включва 100-годишнината от рождението му в списъка с юбилеите, които трябва да бъдат чествани.  

Ева Фишли